Образованието, което ни научи как да лъжем

Родната образователна система има множество проблеми, но един от най-големите и оказващи най-сериозно влияние е лъжата. Нека мислено се пренесем в някое училище. Чуваме училищния звънец и отваряме врата на класната стая. Учителят влиза и няколко усмихнати лица го поздравяват, сякаш умират от нетърпение да започне часът. Няма и следа от хулите и обидите, които отправяха към него само преди минута. Учителят от своя страна любезно отвръща на отговора и заявява колко отдаден е целият процес и как умира от нетърпение да научи тези невероятни деца на знанията, които има. Всички отвръщат с усмивка, но вътрешно знаят, че той просто отвръща на лъжата с лъжа.

 

 

Е, признаваме, че вече едва ли ще видите нещо такова, искреността на родните ученици се преобразува във вулгарност, издаваща лошото възпитание, което притежават и именно тя никога няма да им позволи да се подмажат на учителя. Той пък от своя страна е изгубил всякакъв свян и открито заявява на учениците, че присъствието им е неприятно за него и с нетърпение очаква всичко това да свърши. Искреността се появи, но не такава каквото искахме да я видим нали? Както и да е, поне я има, но това далеч не значи, че лъжата е изчезнала.

 

Лъжата е основен двигател на днешното оценяване в образователната ни система. Тя е силно стимулирана, както от ученици, така и от учители, та дори и родителите. Днес целият този процес представлява едно огромно надлъгване, в което учениците се опитват да излъжат учителите колко много усилия са положили и колко много знаят, а учителите от своя страна осъзнават цялата тази лъжа, но пък са принудени да излъжат, че дори не подозират за нея. След няколко повторения всичко това се превръща в ежедневие и днес, всеки един ученик е убеден, че научи ли 2 урока, то той е добре подготвен.

 

Какво обаче се случва, когато тези така наречени отличници? Сблъскват се с реалността и осъзнават колко незначителни са. Разбира се, те не обвиняват себе си за случилото се, а учителите, които са ги лъгали и са им писали високите оценки. Осъзнаваме, че имат право, все пак и учителите имат вина, но не можем да забравим и за първоизточника на лъжата — ученика. Няма как да определим кой е по-виновен, но не това е целта ни. Това, което искаме да ви посъветваме, е да бъдете искрени със себе си и да изисквате останалите да са искрени с вас, защото само тогава ще може да имате реална представа за себе си, която няма да се сгромоляса след излизането от училище.

Автор: ИъН Здравчев